Българската митология е богата на същества със свръхестествени сили, които в повечето случаи не са добронамерени към хората. Тези образи са вплетени в бита на нашенеца и винаги, когато той извърши нещо неправилно, неморално, или не зачете някой христиански празник, тези сили идват, за да го накажат. Най-ярко открояващи се в тази светлина са образите на самодивите и самовилите, но нека не пропускаме образът и на българския вампир, който като цяло няма много общо със западноевропейския си побратим. При тези три митологични субекта се забелязва как Църквата се вплита в българските вярвания, за да не остане тази ниша незапълнена и за да няма място за ерес. Т. е., за да опитоми тези нехристиански вярвания религията им приписва някои черти заимствани от христианската религия. На народът се казва, че ако не спазва религиозните традиции и престъпва каноните, то тогава тези свръхестествени същества ще дойдат, за да му въздадат справедливост. Но, ако човек е "праведен", не нарушава канона, спазва религиозните празници и уважава светиите, то тогава самовили и самодиви ще бъдат благосклонни към него, няма да му сторват злини, та дори могат и да му помогнат. Няма да му вкисват млякото, няма да му разболяват добитъка и няма да сторят това, от което се страхува всеки един отруден селяк - да му вземат душата. В този случай виждаме изобреталността на православната църква, която, чре вграждането си в едни нехристиански митове, успява да внуши на хората страх от Бога и чрез страх от наказание да ги накара да почитат празници и традиции.