Караконджул (още караконджо) е фолклорно създание, което плашело и вредяло на хората. Думата е от турски произход, „нощен, сезонен дявол”, но е навлязла трайно в българската демонология. Някои автори твърдят, че само „кара” е от турската частица, която означава „черен”, а в много селища в Родопите се казва просто „конджур” и конджуровите дни се свързват с редица поверия, които най-вероятно са останка от тракийските вярвания. Името „караконджо” се използва в българските, македонските, сръбските, но и в някой неславянски народи. В някои райони на Пирин (с.Голешево) „караконджул” се използва за „ледена висулка”.  Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните „мръсните дни“ (от там януари се нарича „караконджов“ месец). Затова е забранено да се излиза навън нощно време след залез слънце до първи петли. Не се правят седенки и сватби. Възрастните не се къпят, защото водата не е осветена. Когато трябва да бъде изкъпано малко дете, във водата трябва да бъде пуснат горящ въглен. Ако се случи да се роди дете през Мръсните дни, жените бързо му ушиват и обличат риза, за да не се превърне в караконждул, защото се смятало, че точно тези деца се превръщат в караконджули след смъртта си. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица), е свързана забраната за полово общуване през този период.  Освен това тези деца  ще са нещастни и ще бъдат недъгави. Те можели да бъдат излекувани само по магически начин. Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничело само нощем (до първи петли), след което изчезвало внезапно. Според наблюдения само представката е турска: „кара“, което значи „черен“. В много селища в Родопите се казва просто „конджур“. Конджуровите дни са свързани с редица поверия, които най-вероятно са останка от тракийските вярвания. На други места се смята, че караконджула е описван често в облика на кон с човешка глава и две ръце или криле (сигурно повлиян от гръцкия Пегас) – може да лети; представян е и като гол човек или човек, покрит с шипове и с рога, понякога и с опашка. Караконджулът може да се превръща на куче, овца, теле или на някакво друго животно. В художествената литература (най-често детски приказки) караконджулите са описвани и като дребни същества, които се плашат от светлината; имат много странен телесен цвят, нещо средно между кафяво и тъмножълто, и големи очи.  Нашите поверия гласят, че нощем караконджулът броди около местата, където е текла кръвта на закланото за Коледа прасе, облизва я, изяжда изхвърлената навън пепел от огнището и така набира сили да пакости на хората. Като голи човеци ходят и мамят хората и ги хвърлят в дълбоките вирове или от високи стени или ги разкъсва между воденичните колела. След Бъдни вечер тръгва по улиците, обикаля само по тъмно - щом пропеят първи петли, се изгубва. Напада хората, възсяда ги да го носят по полето, до изгрев слънце. Много често пътникът, язден от караконджул, не знае накъде да тръгне и може да обърка посоките. В детските народни приказки караконджулът  е използван като чудовище, за да се плашат децата. Малките деца били послушни, защото са знаели, че може да ги навести злият караконджул, скрил се под леглото им.  Противодействие - Караконджулът се плаши от слънцето, от кръст и молитва, от икона и тамян. За да се предпазят от тях, предците ни са извършвали различни магически ритуали. Във всяка къща стопаните закривали вратите, прозорците и отворите на комините с тръни от глог, рисували по стените, по оградите, по вратите кръстове с катран, закачвали слънчогледови пити по стоборите. В някои български села се прави изкуствен караконджул под формата на голям кон, който ходи по къщите, придружен от няколко души музиканти, играе и прави смехории. Целта била истинският караконджул да избяга от селото и да не смее да язди никого. Чесън, зашит в дрехите, помага срещу злите сили. Има традиция и да се вземат още живи въглени от бъдника (дървото от огъня на Бъдни вечер), да се потопят във вода, прекадена на Бъдни вечер, и да се пие тази водя; вярва се, че водата пъди караконджулите.