Ламя:
Ламята е митологично женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остроноктести крака, кучешка глава и остри зъби. Според преданието, устата ѝ е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи. Повечето от образите са с три или девет еднакви глави. Ламята се среща често в народните песни и приказки. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера, също като змейовете. По този начин кара хората да жертват някого, за да го изяде.
Въпреки страховитостта ѝ някои юнаци излизат на борба с нея и я побеждават, като отрязват главите ѝ. Най–често такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак. Врагове на ламите са змейовете.
Според някои митът произлиза от древногръцката митология
Ламия (гръцки Λαμϊα) в древногръцката митология е чудовище.
Някога била царица на Либия и любима на Зевс, на когото родила няколко деца. Хера превърнала красивата Ламия в кърваво чудовище, а децата убила. Освен това я лишила от сън. Затова Ламия бродела по нощите. В отчаянието си Ламия започнала да отнема децата на други майки. Съжалилият я Зевс й дал възможност да си маха очите, за да заспи и само тогава тя била безвредна. (Suida, Hesych).
Ламия наричали нощните привидения, които пиели кръв от младежите (Страбон 1 2,8; Diod. XX 41).
В митологията на някои европейски народи „ламия“ е наричан зъл дух, змия с глава и гърди на красива жена. Счита се, че Ламия убива децата и - както сукубите, може да съблазни мъжете и да изпие кръвта им. Живее в гори и изоставени замъци. При южните славяни ламята е чудовище с тяло на змия и глава на куче, което се спуска над полята и градините и унищожава плодовете на земеделския труд.