ОРИСНИЦИ:
Най-типични представители в българските народни вярвания това са орисниците. Те са три жени на различна възраст, които в третия ден на раждането на детето предричат неговата съдба. Някъде ги наричат реченици, наръчници и т.н. В своите функции орисниците напомнят пророците от християнската религия, но са низш персонаж. Според вярванията орисниците са приносители на повелята на по-висша сила, каквато е Господ. Той определя положението на новороденото. Това ставало по своебразно справедлив начин – отговорът на Господ, когато го известят за раждането на бебе, е винаги един: „Да бъде така, както съм Аз сега.” А всяка вечер, както се вярва, Господ седи пред различни трапези – богата, бедна и по-бедна. Като краен резултат еднаквият отговор не определя еднакви съдби. По отношение на житейския път на новороденото – продължителност на живота, женитба и тн, решаваща дума имат орисниците, и то по-специално третата. Наричането на съдбата започва най-младата, добавя средната, но определя третата. Това, което каже тя, е окончателно и то се записва на черепа на новороденото Последното наричане никой не е в състояние да отмени.
Орисниците са очаквани в дома на новороденото. От тях не се боят както от други демони. Стремежът е да се подготви всичко в дома така, че орисниците да са доволни от посрещането и да отредят по-добър живот на новороденото. Срещу третата вечер се подготвя питка, намазана с мед и се оставя за орисниците – най-често край огнището, защото се вярва, че те идват през комина. Нарежда се също сол, плодове, пари или наниз. Някои от близките се случва да вижда или само чува орисниците, с което става свидетел на наричането. Според вярванията орисниците не винаги предричат добър живот, често те вещаят труден живот, а най-тежко се счита предричането новороденото да умре като се зажени, та да се разплачат две къщи.
КАЛУНКА И ОРИСНИЦИ
Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
попитай, мама, булката,
булката бяла Калунка,
що по двор ходи и плаче
и черно носи под було?
Дали не си й на сърце,
или й малко нишанът,
или й мъчно, Димитре,
за нейни майка и баща,
за нейни верни дружчици?
Ако и й мъчно, Димитре,
за нейни майка и баща,
за нейни верни дружчици -
да идем да ги доведем.
Димитър дума Калунки:
- Калунке, снощно венчило!
Що по двор ходиш и плачеш
и черно носиш под було?
Дали не съм ти на сърце,
или ти й малко нишанът,
или ти й мъчно, Калунке,
за твойте майка и баща,
за твои верни дружчици,
дружчици, близки комшийки?
Ако ти й мъчно, Калунке,
да идем да ги доведем!
Калунка дума Димитру:
- Димитре, снощно венчило,
не ми е мъчно за нищо,
най кога съм се родила,
три жени у нас дойдоха,
три жени, три орисници.
Първата дума, орисва:
"Хайде да земем детето!"
Втората дума, орисва:
"Хайде да земем майка му!"
Третата дума, орисва:
"Да не земаме детето,
нито да земем майка му -
нека го гледа, отгледа,
да расте, да си порасте,
мама й да я ожени,
три дни под було да ходи -
тогива да я земеме,
та да разплачем две майки
и да зачерним два дома."
Ний като бехме в черкова,
в черкова на венчилото,
трите срещу ни седяха
и си главите въртяха,
една си друга думаха:
"Ще вземем булка под було!"
Току Калунка издума
и се от душа отдели.
Викна мама й да плаче:
- Калунке, дъще Калунке,
затуй ли съм те хранила,
хранила и отгледала,
три дни под було да ходиш!
Разплакали се две майки,
зачернили се два дома,
разделили се две млади.
Общата представа за орисниците е, че са жестоки. Тези персонажи съществуват и във вярванията на другите славянски народи, а също така и при гърците – роженци, при гърците мойра и др. Има обаче и мъжки такъв – орисник, наръчник. Неговият образ е разпространен предимно в селищата от Странджа и сред преселнишкото тракийско население. Представата за него е като за висок, слаб мъж с голяма брада. При сърбите е Усад, а при руснаците Род.