Русалката в славянската митология е воден женски дух, сестра на самодивата, тясно свързан с фолклора на съвременните славянски народи и със славянската обредност (виж Русалии).

   Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му. Според българските поверия през нощта срещу. Спасовден русалките сеятроса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цветеросен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки. Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.