Самовили, Вили:
Те живеят по високите планински руди рудини (поляни), край планинските неначeнати езера, под сянката на високите елхи. Те се къпят в езерата, играят хоро по тяхното хоролище и ярят, бръзят своите хвърковати коне по своите виролища и мятат своите стрели. Конете им са "сур-елени", които елени са от друг род, а не от обикновените, защото са крилати, имат криле и хвърчат.
Самовилите носят бяло облекло: бяла риза, много тънка, като санка, през която прозира снагата им, а опасани са със зуница (опас), която има цвета на дъгата, но само че зеленият цвят е по-голям и бие много на очите. Косите им са руси, светли и много дълги, та като летят или ходят, веят се далече във въздуха. На главата си носят венец от самодивско цвете, с който венец омагьосват или бильосват юнаците. Под мишниците си имат леки криле, с помощта на които могат да хвърчат; хвърченето им е леко, като кога духа тих ветрец, наречен полибник. Те летят всякога на групи, много рядко играят сами. На групи се и къпят, на групи си отпочиват под елхите и играят. Никога песните не споминят сама самовила или вила. Когато ще отидат по-далече или когато ще се борят с някой юнак, те възсядат сур-елените,. Ето как нашите песни рисуват самовилите, възседнали на елени:
И си язди сур-елена,
Сур елена шестокрилец;
Стремени й зелен гущер,
Юзда й люта змия,
Я камшик й усойница.
Но има елени с още повече крила:
Яздили са до три вили,
До три вили самовили,
Сур-елени хвърковати.
Първи елен шестокрилец,
Други елен деветокрилец,
А пък трети дванайсетокрилец.
Него язди Гюргя вила,
Най-млада най-пальива.
Красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават трудно достъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.
Стана-самовила, която се възпява всякога "тънка Стана", "златнокрила", била посестрима и другарка само на свирците и кавалджиите и песнопойките.
Дена-самовила била посестрима и другарка на юнаците-ратоборци.
Радка-самовила била посестрима на овчарите и пастирите.
Магда-самовила била посестрима на билярките, които събират самовилските билки за лекуване на магии. Тя има своя градина с всякакви билки, с които лекува всякакви болки. Има билка или цвете самовилско, с което и мъртъв човек възкръсва, ако се полее с водата, в която е варено туй цвете. Тази самовила имала билка, с която можала да подмлади човека. Магда знаела още къде има жива вода и само тя можела да вземе от нея.
Смита-самовила е посестрима на дърварите, на горите.
Има още самовили: Димна-юда, най-старата самовила, Ирина-самовила, Ангелина-самовила, Вида-самовила, Стойна-самовила, Гермеруда-самовила, Гюра-самовила и Гюрга-самовила, която е най-маладата от всичките самовили и най-немирната, най-дяволитата и най-палавата за юнаците и момците. Повечето от тия изброени самовили са били съпруги-жени на нашите юнаци, раждали са деца и после пак избягвали в планините.
Самовилите се хранят с бял хляб и мед, а пият бяла медовина, която събират от сърцето на овошките. Известна е и така наречената "самодивска болест" или "урадисване". Тя може да бъде причинена не само от самодиви и юди, а и от вили и самовили. Урадисването е болест, която обикновено се свързва със самодивите. Вярва се, че те наказват хората с това, ако прегрешат пред тях – ако стъпят на самодивската им трапеза или ако минат през хорището им., или нещо подобно. Ето и един разказ от с. Левка в тази връзка:
"Моя вуйчо и аз отиваме да мелим брашно на воденицата. Ужким са съмнее веке, ай да отиваме. Убаво, ма една квачка с пиленца заедно, мотае се във воловете.
- Бех, тая квачка, кво са мотае тука!
Па то не е квачка, то е самодивка! Га отидохме на воденицата:
- Уйко, ми тя устата ти крива!
- А, крива – вика. – Тва не беше квачка там – вика, - га вървяхме. Това е било самодивски работи. Лоши духове, урама, урама.
Урадисан. На лошо място урадисан. Тва са казва урама.
Ха, така! "