Има една много стара детска песничка, която пази спомена за тези страшни демони: 

 

  "Вампири, таласъми, танцуват по налъми, 

под креватите се крият и с налъмите се бият."

 

   Според някои сведения функцията на стопан има и таласъмът, както често се нарича стопанът на отделни места и сгради. Според едно от най-старите известия за народните поверия на Захари Княжевски от 1846 г. народът смята, че нито една голяма сграда не може да се държи без таласъм и затова при полагане на основите на една сграда строителите измерват с дебел конец ръста на някого от минувачите или в краен случай — неговата сянка (Това е ритуалът "вграждане", тук става дума за 1-я вид таласъми, за които е споменато по-горе). Снетата мярка слагат в нарочно приготвен сандък, който се поставя в основата на дома. Тогава по мнението на народа, като изтекат 40 дена, човекът, от когото е снета мярката, умира и после захваща да се явява в разни видове, именно от 8 часа следобед до 3 часа полунощ. Този призрак се нарича таласъм.  Според Л. Каравелов пък, има три вида таласъми: „Единият вид таласъм, или морав, се намира във всеки дом, пази от пожари и от смърт, от чума, шарка и зли духове. Този таласъм е добър и се явява като змия и таралеж и затова българите никога не убиват змия, ако се яви вкъщи. Тази змия наричат въртикъща. Вторият вид таласъм се явява в пусти, големи здания, мелници, къщи, дето не живеят хора. Нарича се пущина, а домът пущинак, запустяла къща. Той е зъл дух, не допуска да, живеят хора там, където живее той, души ги. Има любимци, на които помага... Явява се ту като циганин, ту котка, ту кокошка. Прави зло. Спи с жените. Родените деца стават върколаци или вампири. Възсяда коне, запряга волове и ги разкарва, докато издъхнат. За предпазване слагат на конюшни, на стобори черепи от крави, коне. Признак, че таласъмът е сърдит на стопанина и ще го постигне беда, е, че една от кокошките пропява като петел, и за да се предпазят, трябва да се заколи. Третият род таласъми е мъртар, мътар.” 

   Вярата в таласъма се свързва с обичайната практика за необходимостта от жертва при големи постройки. Пак според сведение на Л. Каравелов се узнава за вярване, че без жертва не може да се построи никакво голямо здание — мост, черква, чешма. През нощта излизат нечисти духове и искат жертва, а ако няма, разрушават построеното. Преданията за зазиждане на хора Каравелов привежда за Павлов мост, в който Павел зазидал жена си; в Пловдивския мост са зазидани биволи със стопаните им и в деня на зазиждането се чуват техните гласове. Подобни предания се разказват за Кадин мост, Кюстендилско, за Копривщенския мост и др. Зазиждането или вграждането става по два начина: в основата се зазижда нещо живо или премерват и взиждат сянката, при което след 40 дена човекът или животното умират. Те се явяват всяка година в деня на вграждането. Сянката замества жертвата, която трябва да се зазида. В този ден тя се явявала и плачела. Разказват се много случки за починали вследствие вграждането на сянката им, което говори за силата на внушението, основано на вярата.

   Широко разпространено е поверието, че заровеното в земята съкровище също има таласъм стопан, който го пази(вторият вид, който споменх в началото). Това намира отражение в различните практики при заравяне на пари и при тяхното разкопаване. Според народните представи, когато човек оставя парите, той нарича какво да ги пази, а също и по такъв начин да се вземат. Според поверията в Северозападна България змейове или хайдути оставят имане и наричат да ги пази таласъм. „Парите ще са закопани да излизат като куче (мечка, гъска или друго животно), кой дойде да ги изкопава, имането да му се даде, ако направи това и това. Има специални вражалци, които научават заклеването и мястото на парите. Когато се копае, не трябва да се говори, смее, киха, защото кюпът с имането ще потъне и копачите ще трябва да копаят още толкова дълбоко.” Съществуват най-различни практики, за да се узнае какъв е стопанът на Имането и каква жертва трябва да се принесе. Там, където на определен ден (Благовещение, Васильовден и Гергьовден) имането „играе” (т. е. явява се като син пламък или „огънче просветва три пъти”), или където на някого се присънило, че има имане, се насипва пепел или брашно, покрива се с решето и се оставя да стъпи някакво животно. Сутринта по следата, оставена върху пепелта, се определя каква жертва трябва да се принесе. В Странджа и Източните Родопи мястото се ръси с пепелта, която се събира от Коледа до Сурва. След като се заколи съответното животно на мястото, може да се започне да се копае. Ако стъпката е човешка — това означава, че жертвата трябва да бъде човек. Среща се и вярването, че достатъчно е само човекът да бъде убоден, да капне кръв от него, и после той ще умре. Народната етика в такъв случай забранява да се копае.