Според народното вярване в вампир се превръща всеки мъртвец, през чийто труп се подаде предмет или се ръкуват, или който бъде прескочен от котка, куче, през който прехвръкне птица или върху който падне сянка. Същото се отнася до дрехите на покойника и до гроба. Във връзка с това поверие е обредната практика покойникът да бъде пазен денонощно от негови близки при светлина, гробът за се копае в деня на погребението. Вампирът произхожда и от всеки неокъпан мъртвец. Затова окъпването е основен обреден момент и има повсеместно разпространение. Окъпването се извършва от възрастни хора от пола на мъртвеца, които измиват тялото (по-късно само лицето и ръцете) с босилек и вода, или вино и мълчана вода. Обикновено тази вода се изхвърля далеч, защото се смята за опасна за живите – “тя е мъртвешка вода”. В българските земи била позната и практиката трупът да се намазва с вино и зехтин.  Според народната вяра в вампир се превръща и неоплаканият и неопят мъртвец. Оплакване преди и след това време не се прави, защото се смята, че е лошо за мъртвия и той ще се овампири. Обредното оплакване започва, след като покойникът е подготвен за погребение, и завършва с пускането в гроба. Не се плаче нощем или след връщане от гробищата. Оплаква се и мъртвец далеч от неговия дом, като обредът се извършва върху неговите дрехи. Според народните вярвания покойник с рани на тялото или язва в стомаха също се превръща в вампир. Затова, за да се предотврати вампирясването му, раните се измиват с вряло вино или се горят, а гробът му се опалва. В вампири се превръщат и престарелите или тежко болните хора, погребани с дълги нокти. Среща се и поверието, че във вампири се превръщат и родените, и починалите в определени дни. Вампирът произхожда и от мъртвец, погребан с дреха, плетена през Вълчата неделя, или от мъртвец, роден от майка, яла през своята бременността си месо от животно, душено или убито от вълк. С определени морални норми са свързани и народните вярвания, че в вампири стават хората, водили лош живот – крадци, убийци, блудници, пияници, магьосници. Дяволът, вселен в тях, не им давал покой след смъртта, защото с неговата помощ те извършвали различни деяния. Всички, които умират преждевременно от неестествена смърт (удавници, самоубили се, обесени) и от насилствена смърт (убити, посечени, паднали от сграда, убити от гръм, отвени от вихрушка) се погребват без църковен ритуал вън от гробищата. Вярва се , че след смъртта си те се превръщат в зли и отмъстителни духове. Във вампири могат да се превърнат и мъртъвци при някои особени случаи – ако мъртвецът остане с отворени очи; ако е обърнат назад, когато тръгнат с мъртвеца за гробищата, или ако падне сянка върху трупа, ако завали дъжд или завее вятър. Централно място в погребалната обредност са мерките против превъплътяването. Те се вземат още веднага след настъпването на смъртта. Над покойника се бди денонощно, гори свещ, лампа или огън в огнището, от стаята изгонват всички животни, над трупа не се подава нищо. Мястото където е лежал, не се прескача три дни. В Средните Родопи като предпазна мярка върху трупа слагат верига, простре, дилаф, т. е. железни принадлежности от огнището, които стоят до погребението, вярва се, че тогава, дори и котка да прескочи мъртвеца , той няма да се превърне в дракус. В Югозападни Родопи, областта Чеч, с същата цел върху трупа хвърлят рибарска мрежа. Ако обаче някоя забрана бъде нарушена, то веднага се вземат други мерки, за да се избегне превъплътяването. Като главно средство са огънят, тръните, чесънът, желязото. Като акт, предпазващ вампирясването, е опалването на гроба. То се извършва на втория или третия ден, от нечетен брой жени, пред изгрев слънце, като гробът се огражда със слама, кълчища или конец, които запалват. В силата на огъня като апотропейно средство се корени и обичаят да се слагат в пояса или ковчега лесно запалими материали, да се запушват устата, носът и ушите на мъртвия с памук. Други практики против превъплътяването са свързани с забиване на железен предмет на мястото на смъртта или в трупа. На мястото, където лицето се е поминало, забиват или оставят остър железен предмет. Сравнително широко разпространена е и обредната практика да се забива пирон или игла в корема на мъртвеца или в дясната пета, да се порязват петите или дланите на мъртвия. По този начин според народното вярване се нарушава целостта на кожата и дяволът не може да направи от нея гайда. Пробождането на трупа може да се извърши и с друг предмет – най-често бодил, трън. Най-голямо място в магическата практика заема глогът, за който се вярва, че прогонва злите сили. С глог или тръни ограждат гроба. На някои места се носят амулети–кръстчета от глог. Като практика против вампирясването на мъртвия е познато и чупене на яйце на мястото на смъртта или до главата на мъртвия или пък поставяне маслина или сребърна пара под езика му, ограждане на гроба с пясък, синап, просо. Поставянето на пара при мъртвия се осмисля и като необходимо, за да си плати пътя до оня свят или да си плати дълговете. Вампирът е невидимо демонично същество, но за определени хора той е видим – това са родените в събота. На някои места се конкретизират денят – на Сирната събота, събота преди Божик, през мръсните дни, през Великден, както и някои, у които са заченати срещу Бъдни вечер. Същата способност притежават и кучетата, родени в събота, и четверооките кучета с дамга над веждите. Особено голям враг на вампира е вълкът и от него той не може никъде да се скрие. При споменаване на гробник веднага се казва “вълци го яли”. Вярва се, че само вълкът може да унищожи укостения вампир. Вампирът веднага изчезва, щом пропее петел или се яви огън и светлина.  Според някои по-рядко срещани вярвания способност да виждат вампири притежават хора, насила родени (останали сираци в корема на майка си, преди да ги родят), преносените, нагорени или ударени с желязо. В Странджа се среща вярване, според което съботничавите трябва да бъдат хранени с вълкоедене (месо от овза, нахапана от вълк), за да не се страхуват. Според народните вярвания вампирът живее в гроба. Напуска го само нощем, след залез слънце до първи петли. Той не напуска гроба само в събота. Ако в гроба се яви дупка или хлътне, това означава, че мъртвият е станал вампир. Вампирът влиза през дупки, през вратата, ключалката, комина, защото тялото му е пихтиесто без кости. Неговото присъствие се установява по невероятния шум, който вдига. На тавана се тропа, падат съдове, разлива се вода. Излива бъчвите, изважда кросното, насича основата на стана, чупи паници, хвърля боклук в яденето, смесва продукти с ръж, фасул, царевица, грах. Развръзва говедата, язди ги цяла нощ и сутринта са с пяна в устата и страшно изморени. Притиска и души спящите хора, особено тези, които лежат на лявата ръка. Нападнатият от вампир човек не го вижда, а усеща голяма тежест, която го смазва от задушаване. Вампирите посещават своите къщи и къщите, в които са ходили приживе. Основната храна на вампира е кръвта. Затова вампирът, особено устрелът в Странджа, изсмуква кръвта на младите добичета, овце, крави и тежи много. Вампирът задушава и пие кръвта и на спящите хора, особено жеин. Напада и изпива кръвта на малките деца, изяжда младоженци. Удушеният получава черни или сини петна по тялото. Вампирът, особено когато е разгневен, пренася зараза върху брашно, мед, масло, сирене. Според някои представи вампирът може да се върне при жена си и да общува с нея. От тази връзка се раждат деца, които отличават от останалите по някои белези – те са чипи, без нос, с меко тяло, с прави и сплеснати уши, без нокти, на гърба си имат дълбок белег като опашка и са много мръсни. Тези деца, имат способност да унищожават и виждат вампирите и сами да се превръщат в вампири. Вампирът много обича музиката и танците и излиза да играе. Според най-разпространеното вярване у нас мъртвецът се превръща във вампир от деня на погребението до 40-тия ден. Всеки ден той се прибира в гроба, а после може да отсъства и по-дълго. Ако не бъде убит, от кръвта, която е изпил, той постепенно се увълчва, усилва се, вече ходи и през деня и не винаги се прибира в гроба. В Западна България също се вярва, че “плътеник до 40-ия ден се увълчвал, ставал самсомолец и после вампирин”. Да се увълчи и да стане самсомолец, душата на умрелия се облича в плът, но без кости. Може да бъде видим или невидим. Нощем оставя видимата си човешка плът и ходи с духа да пакости; след няколко недели се увампирясва, става вампир. 

   Срещат се и други мнения – че може да се укости след 6 месеца или след три години. Той приема физическия образ на човек. Различава се от другите по това, че е само месо и кожа, без кости и нокти, а с хрущял или небце на устата и без хрущялната преградка на носа. Когато вампирът се укости, т.е. придобие вид на човек, той обикновено започва нов живот на друго място, където не го познават, и се жеин. Неговият занаят е търговия, касапство, бръснарство, но животът му не е дълготраен, защото самият той или някой друг го поразява, особено щом се усъмнят в него. От него остава само пихтиеста кръв. Укостеният вампир носи различни названия: окостник (Кюстендилско), самсомолец, потняк, пълтняк (с. Гинци, Софийско), плътеняк, джангло или общото название вампир. Основните мерки, с които може са бъде прогонен или унищожен вампирът, са изгаряне, пробиване на тялото, изгонване на друго място, литургия. В Самоковско, като заспи човек, укостен вампир, обръщат главата му и душата, като не може да познае къде да влезе, тялото умира. Ако за някой мъртвец се знае, че е вампирясал, разкопават го в събота. Вампирясалият не се разлага. Най-сигурното средство тогава е неговото физическо унищожаване. В събота сутрин, когато се вярва, че вампирът не излиза от гроба, заливат гроба с вряла вода и слагат тръни от магарешки бодил на прага. Често магическите действия са комбинирани: пробиват трупа с чер глогов клон и в дупката наливат гореща вода или пък вряло вино и масло. Изгарянето се смята за най-сигурното средство. Също така в събота преди изгрев слънце се пали и жив огън, от който слагат на кръстопът, където минават добитъкът и вълците. Друг голям враг на вампирите, освен вълците са гръмотевиците. Гръм паднал в гроба, го унищожава. Вярва се, че първите гръмотевици унищожават всички вампири и лятото е спокойно от тях. Успее ли някой да се опази, става видим, прилича на човек и може да се ожени. Според народните вярвания вампирът е твърде наивен и глупав, затова лесно може да бъде излъган. 

   Вампирът се страхува от вода. Може да премине река само ако нещо го пренесе. Затова една от практиките е съботничавите да заповядат на вампира да се удави. В такъв случай хвърлят калпака му в реката, ако е мъж, или забрадката, ако е жена, като му казват да ги донесе. Той отива и се удавя. Вампирът изпитва страх от сол и от желязото, с което чукат сол, а и от кросното. Вечер хората слагали това желязо под главата си, но достатъчно било и да се каже “дайте ми солното желязо”, “сол кълцам”, за да избяга. Вампирът бяга от чесън и от катран, затова с катран правят кръст на вратата или слага катран в огнището. Унищожават вампира и със сребърен куршум или го убиват, като замахват с лява ръка (Средни Родопи). 

  Според някои предания най-голям враг на вампира се смята вълкът.

  Ловците на вампира са негови потомци (глогове), лица, родени в събота, ходжи. Те се наричат вампирджии, джададжии, глогове, светочери, въперари.