Воден дух, Водник:
Във вярванията и фолклора на славянските народи се среща представата за т. нар. воден дух — свръхестествено същество, въплъщение на водната стихия като отрицателно и опасно начало и олицетворяващо тайнствените водни дълбини.
Вярва се, че водният дух обитава водните басейни; най-често като негови местообитания се посочват езерата, блатата, дълбоките речни вирове, бентовете при водениците и др. Сред различните славянски народи това свръхестествено същество е познато под различни имена и образи, но повсеместно се схваща като повелител на обитаваните от него води и техните обитатели — риби и др. водни животни. Вярва се, че живее на дъното на водните басейни в каменни дворци, нерядко заедно със семейството си — жена и деца (жена му може да бъде от т. нар. водни деви). На дъното на басейните са и неговите стада от различни домашни животни: овце, коне крави. Силата на водния дух е във водата, когато е на сушата е немощен и слаб.
Обикновено се смята, че водният дух не е благоразположен към хората — издебва непредпазливите и ги удавя, — особено тези, които се къпят във водоемите след залез слънце — и затова е разпространена практиката да му бъдат принасяни жертви. В бившата Архангелска губерния (Русия) в жертва е принасян кон: животното е купувано без пазарлък, челото му е намазвано с мед и бива удавяно с помощта на два воденични камъка. На едно от Августовските езера край Бялисток (Полша), във водите е хвърляна кокошка. Съществува и поверие, че не бива да се спасява давещ се човек, за да не отслабне водата.
Водни духове сред славянските народи:
Руси:
Водяной (на руски: водяной, водяной дедушка, водяной шут, водяник, водовик) — наименования на водния дух у русите. Представян обикновено като старец (често плешив) с дълга брада, подпухнали тяло и лице, с пояс от водорасли и шапка от рибарска мрежа; понякога с гъши крака. Носи жезъл от водни растения и може да се превъплъщава в различни образи — риба и др. Когато е в човешки облик се разпознава по това, че от лявата пола на дрехата му капе вода. Според вярванията този воден дух обича черния цвят (кръвта му е черна, облича се в черно и др.) и по тази причина в жертва са му принасяни черни животни — козли и петли. Съществува и практиката във водениците да се отглеждат черни животни, които са му любими.
Словенци:
Водни (на словенски: vodni, povodni, diviji moz, muk) — наименования на водния дух у словенците. Представян различно: като красив момък, ловец, мъж с дълги мустаци, едър старец. Облечен със зелена горна дреха, пъстри панталони, червена шапка и сребърни или стъклени обувки (Вариант: Косата, мустаците и тялото до кръста са зелени, от кръста надолу е риба).
Чехи:
Водник (на чешки: vodnik, vodni muz, muzicek) — наименования на водния дух сред чехите. Представян е като дребен мъж с ястребов нос, зелена коса и очи, като от дясното му око капе кръв, а от косата — вода. Облечен в разноцветни дрехи (червено/зелено дълго палто със златни копчета, жълти панталони, зелена шапка с червено цвете), той държи зелена пръчка, с която удря водата и тя се отдръпва пред него. Мек е като восък и затова неуловим.
Словаци:
Водни (на словашки: vodni, vodnik) — наименования на водния дух сред словаците. Вярва се, че могат да приемат образа на деца, примамвайки при лунна светлина хората във водата.
Лужишки сърби:
Водни муж (на лужишки:Wodny muž, Wodnykus, Wodna žena, Nyks, Nykus) — наименования на водния дух сред лужишките сърби. Образът му е аналогичен на чешкия. Сред долнолужишките сърби е разпространена представата, че този дух се превъплъщава в различни същества, но най-често се явява в като дете в бяла ризка, а жена му обикновено под образа на жаба.
Поляци:
Водник (на полски: Wodnik, Wodnica, Topielec, Toplec, Topielnica) — наименования на водния дух сред поляците.
Представи за водните духове в България:
Според българските вярвания всяка вода има стопан-пазител, който най-често се явява в образа на животно — риба, жаба, змия, гущер, овен и др. Въпреки това в представите няма ясно обособен воден дух — отчасти тази роля е поета от самодивите, живеещи в или край водните басейни (езера, реки и т. н.). Сред част от българското население в Македония (Велешко) съществува представата за т. нар. стии (стихии) — злотворни женски водни духове, давещи хората. В Странджа и Пиринско е познат демонът топък (топик), дух-пазител на водоем, произлязъл от душата на удавник и появяващ се нощно време в образа на куче или патица. Спорадично се среща представата (Монтанско, Рабиша, Угърчин, Костенец, Свещари) и за воден дух в образа на бик, излизащ нощем от водата и борещ се с противник, най-често противникът е селския бик. Ако селският бик победи, то водният изчезва, както и водите, от които е излязъл.