Върколаци:
Прабългарите са смятали вълка за свой предтеча. Когато техните шамани трябвало да се свържат с прародителите на племето, те намятали вълчи кожи, и молели духа на Вълка да ги води в света на мъртвите и да им показва пътя, за да не се изгубят. При битка конните воини също намятали вълчи кожи или носели със себе си малки талисмани с изображение на вълк, за да бъдат силни и смели като вълци и да победят враговете си. Прабългарите се отнасяли със страхопочитание към човек, за когото вярвали, че може да се превръща във вълк. Те смятали такъв човек за особено силен, надарен и мъдър. Тези вярвания се запазили до покръстването ни, че дори и малко след него. Под влиянието на християнската религия обаче, хората започнали да гледат на дарбата да се превръщаш във вълк като на нещо зловредно и опасно. И върколаците били анатемосани за вечни времена. В една народна приказка се разказва как една хубава и добра мома, която обаче била бедно сираче и си нямала нийде никого на света, се омъжила за левент момък-другоселец. Веднага след венчавката мъжът й я повел към селото си, но се случило така, че замръкнали на пътя. Това било по времето на Вълчите празници и имало пълнолуние.
Младоженците се приютили в един изоставен хамбар. През нощта невястата се събудила от странен шум, огледала се и разбрала, че мъжът й го няма. В това време върху нея се нахвърлил огромен и страшен вълк, който започнал да разкъсва дрехите й със зъби. От страх младата жена изгубила свяст. Когато дошла на себе си, било вече утро и до нея стоял мъжът й. Той й се усмихнал и тя с ужас видяла, че между зъбите му има конци от разкъсаната й риза. Тогава разбрала, че се е омъжила за върколак. Според славянската митология, откъдето се смята, че е навлязъл образът на този митичен звяр, върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) е зъл възкръснал мъртвец или човек, обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.
"Върколака се появява в славянската митология някъде към 14век. , когато цяла Европа е облада от появата на митологични чудовища. Върколага представлява човек обладан от зли духови, които при пълнолуние се превръщат във вълкочовек. Друг начин широко разпространен за превръщането на човек във вълк е ако бъде дран от вампир ако не умре на следващото пълнолуние той се превръща във вълк.
Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности . Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.
Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името ?????????? (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик). Според народните вярвания върколаци могат да станат родените на Коледа и на Бъдни вечер. Смята се, че във вълци могат да се превърнат и хора, огрени от пълната луна, докато спят. Както и тези, които не ходят на изповед. Хората, ухапани от върколак и останали живи, също се превръщали във върколаци. Докато не вкусели обаче човешка кръв, те не били истински вълци. Най-често обаче върколаците са такива по наследство. Ако единият родител е върколак, задължително и децата му стават такива.Смята се, че това може да стане само със сребърен куршум или стрела, който да улучи вълка право в сърцето. Иначе заклинанието не действало. Това е официалното оръжие срещу странните създания според книгите и филмите по темата. Смята се обаче, че веществото, което би убило хората-"ликантропи", е живакът.
Върколаците, като всички други живи същества, едва ли са безсмъртни. Преданията твърдят, че раните им заздравявали бързо, но накрая умирали от старост.